Джеръми Айрънс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеръми Айрънс
Jeremy Irons
британски актьор
Джеръми Айрънс (2014)
Джеръми Айрънс (2014)
Роден
Джеръми Джон Айрънс
Религиякатолик
Националност Англия
 Великобритания
Учил вТеатрална школа „Бристъл Олд Вик“, Бристъл, Англия
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1971 – понастоящем
ОскариНай-добра мъжка роля:
1991: „Обрат на съдбата“
Награди ЕмиИзключително озвучаване:
1997: The Great War and the Shaping of the 20th Century
Изключителен поддържащ актьор в минисериал или филм:
2006: „Елизабет I“
Изключителен разказвач: 2014: „Седмица на големите котки“
Златен глобусНай-добър актьор в драма:
1991: „Обрат на съдбата“
Най-добър поддържащ телевизионен актьор:
2007: „Елизабет I“
Театрални наградиНаграда „Тони“ за най-добър театрален актьор:
1984: „Истинско нещо“
Семейство
БащаПол Дюган Айрънс
МайкаБарбара Ан Бретън Браймър
Братя/сестриКристофър
Фелисити Ан
СъпругаДжули Халам
(1969; разведени)
Шинейд Кюзак
(1978-понастоящем)
ДецаСамюел (Сам)
Максимилиан Пол (Макс)
Уебсайт
Джеръми Айрънс в Общомедия

Джеръми Джон Айрънс (на английски: Jeremy John Irons) е английски филмов, телевизионен и театрален актьор.

Носител е на множество награди, сред които почетна награда „Сезар“ (2002), награда „Оскар“ (1991), награда „Тони (1984), награда „Давид на Донатело“ (1991), награда на Гилдията на киноактьорите (2007 г.), две награди „Златен глобус“ (1991, 2007), три награди „Еми“ (1997, 2006, 2014) и много други. Номиниран е по веднъж за награда „Грами“ (1985) и за награда „Сатурн“ (1990), 2 пъти за наградите на БАФТА (1982), три пъти за наградите „Сателит“ (1997, 2005 и 2009).[1][2]

През 1996 г. Айрънс става 14-ият изпълнител, спечелил Тройната корона на актьорското майсторство: „Оскар“ за най-добър актьор в главна роля за игралния филм от 1990 г. „Обрат на съдбата“, „Тони“ за най-добър театрален актьор за постановката от 1984 г. „Истинско нещо“ и „Еми“ за изключително изпълнение на глас зад кадър за документалния филм от 1996 г. „Великата война и формирането на 20 век: Война без край“ (1996), за изключителен поддържащ актьор в минисериал или филм в телевизионния сериал от 2005 г. „Елизабет I“ и за изключителен разказвач в епизода „Лъвска игра“ на документалния сериал от 2013 г. „Седмица на големите котки“.[3]

Биография и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Джеръми Айрънс е роден на 19 септември 1948 г. в град Каус на о-в Уайт, Англия в семейството на Пол Дюган Айрънс (1913 – 1983) – счетоводител и Барбара Ан Бретън Браймър (родена Шарп; 1914 – 1999) – домакиня.[4] Заедно с английския той има шотландски и ирландски произход, проследявайки корените си до Графство Корк. Айрънс има брат Кристофър (роден 1943 г.) и сестра Фелисити Ан (родена 1944 г.).

Като малък посещава Англия веднъж годишно и не обича математиката. Учи в мъжкия интернат „Шерборн“ в Дорсет от 1962 до 1966 г., където практикува любимата си конна езда. Свири на барабани и хармоника в 4-членната училищна група на име The Four Pillars of Wisdom (от англ. „Четирите стълба на мъдростта“).[5] Мечтае да стане ветеринарен лекар.

Актьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Айрънс се обучава за актьор в Театрална школа „Бристъл Олд Вик“ в продължение на 2 години. За да придобие практически опит, той става част от театралната трупа „Бристъл Олд Вик“ и играе в редица театрални постановки в град Бристъл. През 1971 г. се мести в Лондон и на 17 ноември 1971 г. е в ролите на Йоан Кръстител и Юда Искариотски в пиесата „Божие заклинание“ (Godspell) в „Раундхаус“, а след това и в Театър „Уиндам“ с общо 1128 участия.[6] Развива успешна кариера на театрален актьор в „Уест Енд“, а в средата на 80-те години играе три главни роли в постановки на Кралската шекспирова компания.

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионната му кариера започва по британската телевизия в началото на 70-те години и включва участия в детския сериал Play Away и ролята на Ференц Лист в сериала на Би Би Си „Известна жена“ (Notorious Woman, 1974). По-важните му участия са в адаптацията в 13 епизода на романа на Хърбърт Бейтс „Любов към Лидия“ (Love for Lydia) за телевизия „Лондон Уикенд“ през 1977 г. и ключовата му роля на пушещ лула германски студент в романтична връзка с героинята на Джуди Денч в адаптацията на романа на Ейдън Хигинс „Ленгриш, слезни“ (Langrishe, Go Down, 1978) по сценарий на Харолд Пинтър за телевизия Би Би Си.

Ролята, която значително вдига реномето му, е тази на Чарлз Райдър в „Завръщане в Брайдсхед“ – телевизионна адаптация от 1981 г. на едноименния роман на Ивлин Уо. Излъчен за пръв път по Ай Ти Ви, сериалът се нарежда сред най-успешните британски телевизионни драми, а Айрънс получава номинация за Златен глобус.[7] Сериалът го събира повторно с Антъни Андрюс, с когото вече е играл в The Palisers – телевизионната адаптация от 1974 г. на едноименните романи на Антъни Тролъп. През 1981 г. се снима във филма „Жената на френския лейтенант“ (известен и със заглавието „Грешницата от Лайм Риджис“) с Мерил Стрийп по едноименния роман на Джон Фаулз.

След тези големи успехи през 1982 г. той изпълнява главната роля на полски строител в изгнание, работещ в района на Туикънъм в Югозападен Лондон, в независимия филм на Йежи Сколимовски Moonlighting. На 23 март 1991 г. Айрънс води американското предаване с комедийни скечове Saturday Night Live по телевизия Ен Би Си и се появява в ролята на Шерлок Холмс в скеча за партито-изненада за Шерлок Холмс.[8] През март 2004 г. актьорът участва в благотворителното комедийно предаване по Би Би Си Comic Relief, където е в ролята на Сивиръс Снейп в скеча „Хари Потър и тайното нощно гърне от Азербейджан“. (Harry Potter and the Secret Chamberpot of Azerbaijan) – пародия на филмите за Хари Потър.[9][10]

През 2005 г. Айрънс печели както наградата „Еми“, така и наградата „Златен глобус“ за поддържащата си роля в телевизионния минисериал „Елизабет I“, в който участва с Хелън Мирън (Кралица Елизабет I). Година по-късно той е един от участниците в третия сезон на документалната поредица на Би Би Си „Какъв си мислиш, че си ти?“ (Who Do You Think You Are?).[11] През 2008 г. играе лорд Ветинари в „Цветът на магията“ по едноименната книга на Тери Пратчет, адаптация за канал Sky One.

Актьорът на Филмовия фестивал в Берлин през 2011 г.

През 2009 г. Айрънс е в ролята на фотографа Алфред Щиглиц редом до Джоан Алън в ролята на художничката Джорджия О‘Киф в биографичния филм на Lifetime Television „Джорджия О'Киф“.[12] Той се появява и в документалния филм Faoi Lan Cheoil по ирландския телевизионен канал TG4, в който се учи да свири на цигулка.

На 12 януари 2011 г. е гост-звезда в епизода „Маска“ на американския телевизионен сериал „Закон и ред: Специални разследвания“, където играе д-р Кептън Джексън, секс терапевт.[13] Той играе и в епизода „Тотем" от 30 март 2011 г. През 2011 г. Айрънс е звездата на американския кабелен телевизионен канал „Шоутайм“ в сериала „Династията на Борджиите“ – художествено пресъздаден разказ за едноименната ренесансова династия. На 8 ноември 2018 г. е съобщено, че Айрънс е избран за ролята на Ейдриън Вейд в сериала „Пазителите“ (Watchmen) по телевизия HBO.[14]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Айрънс дебютира в киното в биографичния филм „Нижинский“ през 1980 г. Той се появява спорадично във филми през 80-те и 90-те години, включително в носителя на Златната палма в Кан „Мисията“ през 1986 г., и в ролята на близнаци гинеколози в „Смъртоносна връзка“ на Дейвид Кронънбърг през 1988 г. Други филми включват „Дани – световният шампион“ (Danny the Champion of the World, 1989), „Обрат на съдбата“ (1990), за който печели наградата „Оскар“ за най-добра мъжка роля, „Кафка“ (1991), „Вреда“ (1993), „Мадам Бътерфлай“ (1993), „Къщата на духовете“ (1993), в който отново си с партнира с Глен Клоуз и Мерил Стрийп, „Умирай трудно 3“ (1995) с участието на Брус Уилис и Самюъл Джаксън, „Открадната красота“ на Бернардо Бертолучи (1996), римейкът на „Лолита“ от 1997 г. и „Желязната маска“ от 1998 г., където е в ролята на мускетаря Арамис – антипод на Леонардо ди Каприо.

Други негови роли са тези на злия магьосник Профион във фентъзи филма „Подземия и дракони“ (2000) и Рупърт Гулд в „Географска дължина“ (Longitude, 2000). Той играе Юбер-Морлок във филма „Машината на времето“ (2002). През 2004 г. е главният герой във „Венецианският търговец“. През 2005 г. се появява във филмите „Казанова“, където е антипод на Хийт Леджър, и в „Небесно царство“ на Ридли Скот. Заедно с Джон Малкович играе в два филма: „Желязната маска“ (1998) и „Ерагон“ (2006), въпреки че в последния нямат общи сцени. През 2000 г. е член на журито на Филмовия фестивал в Кан, а през 2007 г. – на този в Сараево.[3]

Актьорът на San Diego Comic Con International през 2015 г.

През 2008 г. Айрънс си партнира с Ед Харис и Виго Мортенсен в „Апалуза“, режисиран от Харис. През 2011 г. се появява заедно с Кевин Спейси в трилъра „Предел на риска“.[15] През 2012 г. участва и работи като изпълнителен продуцент на документалния филм за околната среда Trashed.[16] Актьорът играе математика Г. Х. Харди във филма от 2015 г. „Човекът, който познаваше безкрайността“ и Алфред Пениуърт във филма на Уорнър Брос „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (2016)[17] и „Лигата на справедливостта“ (2017). През 2018 г. е генерал Владимир Корчной в шпионския трилър на Франсис Лорънс „Червената лястовица“, базиран на едноименната книга на Джейсън Матюс.[18]

През 2021 г. се очаква да излезе филмът „Гучи“ на Ридли Скот за убийството на известния италиански моден стилист Маурицио Гучи, в който Айрънс е в ролята на Маурицио Д'Анкона (псевдоним на Родолфо Гучи), италиански актьор и предприемач, баща на жертвата, и си партнира със звезди като Джаред Лето, Ал Пачино, Лейди Гага и др.[19]

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Джеръми Айрънс през 1999 г.

Айрънс е работил с Royal Shakespeare Company три пъти – през 1976, 1986 – 87 и 2010 г.[20] След години на успех в театрите на „Уест Енд“ в Лондон той дебютира в Ню Йорк през 1984 г. и печели наградата „Тони“ за изпълнението си на Бродуей в пиесата на Том Стопард „Истинско нещо“ (The Real Thing) заедно с Глен Клоуз.

След отсъствие от лондонската сцена в продължение на 18 години, през 2006 г. актьорът участва заедно с Патрик Малахайд в театралната адаптация на Кристофър Хемптън на романа на Шандор Мараи „Свещите изгарят докрай“ (Embers) в Театъра на Херцога на Йорк.[21]

Айрънс дебютира на сцената на Кралския национален театър в Лондон в ролята на бившия британски премиер Харолд Макмилан (1957 – 1963) в Never So Good – нова пиеса на Хауърд Брентън, която открива сезона в Малък театър на 19 март 2008 г.[22] През 2009 г. актьорът играе на Бродуей като антипод на Джоан Алън в пиесата „Импресионизъм“.[23] Пиесата е на сцена от 24 март 2009 г. в Театър „Джералд Шьонфелд“, но е прекратена на 10 май поради лош прием.[24]

Други сфери[редактиране | редактиране на кода]

Озвучаване[редактиране | редактиране на кода]

Айрънс развива активна звукозаписна дейност в различни области. Чете аудиокнигите „Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо, „Алхимикът“ на Паулу Коелю, „Лолита“ на Владимир Набоков и „Джеймс и гигантската праскова“ на Роалд Дал.

Той е хвален за записа на поезията на Т. С. Елиът за BBC Radio 4.[25] Започвайки през 2012 г. с „Пустата земя“, Айрънс записва Four Quartets през 2014 г., Love Song of J. Alfred Prufrock на стогодишнината от публикуването ѝ през 2015 г. и Old Possums' Book of Practical Cats през 2016 г. Накрая завършва записа на целия ТС Елиът, който е излъчен на Новата 2017 година.

През 2020 г. Айрънс е един от 40-те британски гласа, изчитащи от три до четири стиха (излъчвани ежедневно) на „Балада за Стария моряк“ – поема от 18 век в 150-стиха на Самюъл Тейлър Колридж.[26]

Скар от „Цар лъв“.

Една от най-известните му филмови роли е тази на злодея Скар, която озвучава в анимационния филм на Уолт Дисни Пикчърс „Цар лъв“ (1994). Айрънс озвучава още три други атракции на Дисни Уърлд. От октомври 1994 г. до юли 2007 г. е разказвач в атракцията Spaceship Earth в тематичния парк Epcot във Флорида.[27] Той е и разказвачът на английски в атракцията Studio Tram Tour: Behind the Magic в тематичния парк на Уолт Дисни Студиос в Дисниленд Париж.[28] Айрънс озвучава Хърбърт Уелс в англоезичната версия на бившата атракция на Дисни The Timekeeper и също така повтаря ролята си на Скар във Fantasmic! – вечерното шоу на Дисниленд във Флорида, Калифорния и близо до Токио. Той е и един от разказвачите в комплекта от 4 CD-та с „Щастливият принц и други истории“, продуциран от Марк Синден и продаван в помощ на Кралския театрален фонд.[29]

Айрънс чете англоезичната версия на аудиогида за Уестминстърското абатство в Лондон.[30] Той дава гласа си на два големи документални филма на Националното географско дружество: „Окото на леопарда“ (Eye of the Leopard, 2006)[31] и „Последните лъвове“ (The Last Lions, 2011).[32] Между 2009 г. и 2012 г. е разказвач на продуцираната във Франция документална поредица за вулканите „Животът под огън“ (Life on Fire). Премиерата на сериала е по американската PBS на 2 януари 2013 г.

През 2008 г. двама изследователи – езиковед и звукорежисьор – откриват, че „перфектният [мъжки] глас“ е комбинация от гласовете на Айрънс и Алън Рикман на базата на извадка от 50 гласа.[33] По стечение на обстоятелствата двамата актьори играят братя в поредицата „Умирай трудно“. Говорейки с 200 думи в мин. и правейки пауза от 1,2 сек. между изреченията, Айрънс се доближава много до идеалния гласов модел. Лингвистът Андрю Лин обяснява защо неговите „дълбоки дрезгави тонове“ вдъхват доверие у слушателите.[33] Айрънс рецитира и говоримите части, основно Late Lament, за турнето за 50-годишнината на Муди Блус Days Of Future Passed и се появява във видеопрезентацията.[34]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. Айрънс режисира музикален видеоклип на Карли Саймън и нейния популярен хит сингъл Tired of Being Blonde, а през 1994 г. има епизодична роля във видеото към хитовия сингъл на Еластика Connection.[35]

Айрънс допринася и за други музикални изпълнения, записвайки Façade на Уилям Уолтън с дама Пеги Ашкрофт, The Soldier's Tale на Стравински, дирижиран от самия композитор, и през 1987 г. песните на Лернър и Лоуи от мюзикъла „Моята прекрасна лейди“ (My Fair Lady) с дама Кири Те Канава, издаден от Дека Рекърдс. Айрънс пее части от „Бъди готов“ във филма „Цар Лъв“.

За да отбележи 100-годишнината от рождението на Ноъл Кауърд, през 1999 г. Айрънс изпява подбор от песни на Last Night of the Proms в Роял Албърт Хол в Лондон, завършвайки с „Лондонска гордост“ (London Pride) – патриотична песен, написана през пролетта от 1941 г. по време на Блица.[36] През 2003 г. играе Фредрик Егерман в нюйоркската възстановка на мюзикъла „Малка нощна музика" (A Little Night Music) по текст и музика на Стивън Зондхайм. Две години по-късно се появява като крал Артур в мюзикъла на Лернър и Лоуи „Камелот" на Холивуд Боул. През 2006 г. изпълнява песента на Боб Дилън Make You Feel My Love в благотворителния албум Unexpected Dreams – Songs From the Stars.[37]

През 2009 г. Айрънс участва в албума Wintercoast на британската прогресив група Тъчстоун, записвайки повествователното въведение към него.[38] Записът е направен в Ню Йорк през февруари 2009 г. по време на репетиции за пиесата му на Бродуей „Импресионизъм“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Брак, деца и местожителство[редактиране | редактиране на кода]

През 1969 г. Айрънс се жени за Джули Халам, но бракът им е анулиран същата година.

Замъкът на Айрънс

На 28 март 1978 г. се жени за втори път – за ирландската актриса Шинейд Кюзак.[4] Имат двама сина: Самюъл „Сам“ Айрънс (роден на 16 септември 1978 г.), който работи като фотограф и участва заедно с баща си в игралния филм „Дани – световният шампион“, и Максимилиан Пол Айрънс, известен като Макс Айрънс (роден на 17 октомври 1985 г.), също актьор. И двамата синове на Айрънс са се появявали във филми с баща си. Със съпругата си актьорът играе във филмите „Открадната красота“ (1996) и „Мочурища“ (1996).

Айрънс притежава замък от средата на 15 век: Kilcoe Castle, който реставрира при закупуването му. Замъкът се намира на остров близо до Ballydehob, Графство Корк, Ирландия[39] и е боядисан в традиционен цвят охра, за който погрешно се твърди, че е „розов“.[40] Актьорът има и друга ирландска резиденция в централния дъблински квартал The Liberties, както и дом в родния му град Каус, ферма в Уотлингтън, Оксфордшър и къща Mews в Нотинг Хил в Лондон.[41]

Религиозни и политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Айрънс определя себе си като католик.[42] и заявява: „Не ходя много на църква, защото не обичам да принадлежа към клуб и не ходя на изповед или нещо подобно, не вярвам в това. Но се опитвам да съм наясно къде се провалям и от време на време ходя на служба. Не бих понесъл факта да съм човек без духовна страна, защото [така] не би имало какво да те подхранва в живота освен терапията на пазаруването.“[43]

През 1998 г. Айрънс и съпругата му са посочени в списъка на най-големите частни финансови дарители на Лейбъристката партия една година след завръщането ѝ в управлението с победата на Тони Блеър на общите избори в Обединеното кралство през 1997 г. след 18 години в опозиция.[44] Той е и една от 40-те известни личности, които подкрепят преизбирането на представителката на Зелената партия на Англия и Уелс Каролайн Лукас на общите избори във Великобритания през 2015 г., въпреки че не подкрепят самата партия.[45]

През 2004 г. Айрънс публично заявява подкрепата си за Провинциалния алианс (Countryside Alliance) – британска организация, популяризираща въпроси, свързани със селските райони като земеделие, малък бизнес и спортове като лов и риболов, целяща да „даде глас на селските райони във Великобритания". Според актьора Законът за лова от 2004 г., който забранява лова на диви бозайници (по-специално лисици, елени, зайци и норки) с кучета в Англия и Уелс, е „скандално посегателство срещу гражданските свободи“ и „един от двата най-опустошителни парламентарни вотове през миналия век“.[46]

През 2007 г. в рубриката „Въпроси и отговори“ на вестник „Гардиън“ Айрънс посочва Тони Блеър като съвременника, на когото най-силно се възхищава, и това е поради факта, че „той живее публично със съзнанието, че не е съвършен“. Джордж Уокър Буш е съвременникът, когото Айрънс не може да понася, заявявайки, че „за да заеме позицията си, той трябваше да [но не] се обгради с по-надеждни хора“.[47]

Каузи и благотворителност[редактиране | редактиране на кода]

На връчването на наградите „Тони“ през 1991 г. Айрънс е една от малкото знаменитости, които носят червена лента в подкрепа на борбата срещу СПИН. Той е първата знаменитост, която я носи на екрана.[48]

Актьорът е откровен критик на смъртното наказание и подкрепя кампанията на правозащитната организация Амнести Интернешънъл UK за премахването му в световен мащаб.[49] Той смята, че то нарушава две основни човешки права: правото на живот и правото никой да не подлежи на изтезания, и добавя, че макар лицата, обвинени в престъпление, да са злоупотребили с тези права, това да подкрепяш да им бъде причинено същото е все едно да си един от тях.[49]

През 2009 г. Айрънс подписва петиция в подкрепа на полския филмов режисьор Роман Полански, призовавайки за освобождаването му, след като Полански е арестуван в Швейцария във връзка с обвинението си за дрога и изнасилване на 13-годишно момиче от 1977 г.[50]

През 2011 г. актьорът е критикуван в British Medical Journal за дейностите си по набиране на средства в подкрепа на The College of Medicine – лобистка група за алтернативна медицина във Великобритания, свързана с принц Чарлз.[51]

През 2013 г. Айрънс предизвика дискусия с интервюто си за HuffPost. В него той заявява, че макар да няма твърдо мнение за еднополовите бракове, той смята, че те пораждат интересни въпроси като например дали узаконяването им ще отвори вратата за връзки вътре в семейството: „Възможно ли е баща да се ожени за сина си?“, пита той и твърди, че това „не е кръвосмешение между мъже“, защото „кръвосмешение има, за да ни предпазва от близкородствено размножаване, а мъжете не се размножават [помежду си]“; той също така си задава въпроса дали еднополовите бракове ще позволят на бащите да предават имуществото на синовете си, без да бъдат облагани с данъци.[52] По-късно Айрънс изяснява коментарите си, казвайки, че просто е искал да даде пример за ситуация в състояние да доведе до „правна треска“ относно законите, позволяващи еднополовите бракове, и че е бил интерпретиран погрешно. Добавя, че някои гей връзки са „по-здравословни“ от хетеросексуалните.[53] Той заявява в интервю за Би Би Си, че му се ще да си е затварял устата, преди да попита дали при узаконяването на еднополовите бракове бащите ще могат да се женят за синове си.[54][55]

Актьорът подкрепя законната възможност за аборт, като казва, че вярва, че „жените трябва да имат правото да вземат решението". Въпреки това се съгласява с привърженик на Движението против абортите и е цитиран да казва, че „църквата има право да твърди, че абортът е грях“.[56]

Айрънс е патрон на Emergency Response Team Search and Rescue (ERTSAR), който е признат от ООН за животоспасителен екип за търсене и спасяване при бедствия и е регистрирана благотворителна организация. Базиран е в родния му окръг Оксфордшър, Англия. Айрънс подкрепя редица други благотворителни организации, включително Prison Phenix Trust в Англия и базираната в Лондон Evidence for Development, която се стреми да подобри живота на най-нуждаещите се хора по света чрез предотвратяването на глада и чрез доставката на хранителни помощи.[57][58] През 2000 г. Айрънс получава наградата „Златна плоча“ (Golden Plate Award) на Американската академия за постижения, връчена от члена на Съвета за награждаване Оливия де Хавиланд по време на Международната среща на върха в Лондон.[59][60]

През 2010 г. Айрънс участва в промоционалното видео[61] на The 1billionhungry Project – световен стремеж за привличане на поне един 1 млн. подписа в петиция, призоваваща международните лидери да преместят глада на върха на политическия дневен ред.[62]

Актьорът е назначен за Посланик на добра воля на Организацията по прехрана и земеделие на ООН през 2011 г.[63] През 2013 г. е разказач в документалния филм на Андрю Лауер Sahaya Going Beyond за работата на благотворителната организация Sahaya International.[64]

През ноември 2015 г. Айрънс подкрепя кампанията No Cold Homes на британската благотворителна организация Turn2us.[65] Той е една от близо 30-те знаменитости, сред които Хелън Мирън, Хю Лори и Ед Шийрън, които даряват зимни дрехи за кампанията, като приходите са използвани в помощ на хората в Обединеното кралство за отоплението на домовете им през зимата.[66]

Айрънс е патрон на Chiltern Shakespeare Company, която представя шекспирови пиеси ежегодно в Бекънсфийлд, Бъкингамшър,[67] и на базираната в Лондон драматична школа The Associated Studios.[68] Той получава почетно доживотно членство в Юридическото дружество на Университетския колеж в Дъблин през септември 2008 г. в чест на приноса му към телевизията, киното, аудиото, музиката и театъра.[69][70] Също така през 2008 г. става Почетен доктор на университета „Саутхамптън Солент“. На 20 юли 2016 г. е обявен за Kанцлер на Университет „Бат Спа“ – церемониална фигура на университета, която има и важна посланическа роля.[71]

Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]

Айрънс говори перфектно френски език,[72] обича ските и градинарството, и е отличен конеездач. Привърженик е на английския футболен отбор ФК „Портсмут“. Заклет пушач е, но не обича да пие. Бил е близък приятел с милиардера-филантроп Пол Гети.[3]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1979: Награда Clarence Derwent за най-добър актьор в поддържаща роля (пиеса „Задната колона“)
  • 1984: Награда „Тони“ за най-добър актьор в пиеса („Истинско нещо“)
  • 1984: Награда на Драматургичната лига за изключителен актьор в пиеса („Истинско нещо“)
  • 1987: Давид на Донатело за най-добър чуждестранен актьор („Мисията“)
  • 1988: Награда на Нюйоркските филмови критици за най-добър актьор („Смъртоносна връзка“)
  • 1989: Награда „Джини“ за най-добър актьор в главна роля („Смъртоносна връзка“)
  • 1989: Награда на Асоциацията на чикагските филмови критици за най-добър актьор („Смъртоносна връзка“)
  • 1990: Награда на Асоциацията на лосанджелистките филмови критици за най-добър актьор („Смъртоносна връзка“)
  • 1990: Награда „Франсоа Трюфо“ на филмов фестивал „Джифони“
  • 1990: Награда на Кръга на филмовите критици от Канзас сити за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
  • 1991: Оскар за на-добра главна мъжка роля („Обрат на съдбата“)
  • 1991: „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма („Обрат на съдбата“)
  • 1991: Награда на Асоциацията на чикагските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
  • 1991: Награда на Дружеството на бостънските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
  • 1991: Награда на Националното дружество на филмовите критици на САЩ („Обрат на съдбата“)
  • 1994: Награда „Ани“ за най-добро постижение за аудио изпълнение („Цар лъв“)
  • 1994: Награда „Сант Жорди“ за най-добър чуждестранен актьор („Вреда“, „Мадам Батърфлай“ и „Мочурища“)
  • 1997: Награда „Еми“ за изключително гласово изпълнение („Зигфрид Сасон“ в еп. War without End на документалния филм The Great War and the Shaping of the 20th Century)
  • 1997: Награда на Филмовия фестивал „Пюсан“
  • 1997: Награда „Доносция“ на Международния филмов фестивал „Сан Себастиан“ за цялостен принос
  • 1998: Европейски филмови награди за цялостен принос
  • 2000: Награда „Златна плоча“ на Американската академия за постижения
2014 г., Награди „Сезар“.

Номинации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1982 „Еми“ за изключителен актьор в сериал или филм („Завръщане в Брайдсхед“)
  • 1982: БАФТА за най-добър актьор („Жената на френския лейтенант“)
  • 1982: БАФТА за най-добър актьор („Завръщане в Брайдсхед“)
  • 1983: „Златен глобус“ за най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм („Завръщане в Брайдсхед“)
  • 1985: „Грами“ за най-добър албум с речитатив, с Глен Клоуз (пиеса „Истинско нещо“)
  • 1987: „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма („Мисията“)
  • 1987: „Давид на Донатело“ за най-добър чуждестранен актьор („Мисията“)
  • 1988: Награда на Кръга на нюйоркските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
  • 1989: Европейска сребърна панделка на италианския синдикат на филмове журналисти („Смъртоносна връзка“)
  • 1990: „Сатурн“ на Академията за научна фантастика, фентъзи и филми на ужасите на САЩ („Смъртоносна връзка“)
  • 1990: Награда на Кръга на нюйоркските филмови критици за най-добър актьор („Обрат на съдбата“)
  • 1994: Награди Awards Circuit Community за най-добър актьор в поддържаща роля („Цар лъв“)
  • 1995: MTV Movie + TV за най-добър злодей (Скар в „Цар лъв“)
  • 1997: „Сателит“ за най-добър актьор в поддържаща роля в драма („Открадната красота“)
  • 1999: MTV Movie + TV за най-добра целувка („Лолита“)
  • 2003: „Призма“ за изпълнение в тв филм или минисериал („Последно обаждане“)
  • 2005: „Сателит“ за най-добър актьор в поддържаща роля в комедия или мюзикъл („Да бъдеш Джулия“)
  • 2009: „Сателит“ за най-добър актьор в минисериал или тв филм („Джорджия О'Киф“)
  • 2010: „Златен глобус“ за най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм („Джорджия O'Киф“)
  • 2010: Награда на Гилдията на киноактьорите за най-добър актьор в тв филм или минисериал („Джорджия O'Киф“)
  • 2011: Онлайн филмова и телелвизионна асоциация за най-добър актьор в драматичен сериал („Закон и ред: Специални разследвания“)
  • 2011: „Готам“ за най-д0бър актьорско изпълнение в екип („Предел на риска“), споделена
  • 2011: „Златна нимфа“ на Телевизионен фестивал „Монте Карло“ за изключителен актьор в драматичен сериал („Династията на Борджиите“)
  • 2011: Награда на Дружеството на филмовите критици „Феникс“ за най-добър актьорски екип („Предел на риска“), споделена
  • 2012: „Златен глобус“ за най-добър актьор в тв сериал – драма („Династията на Борджиите“)
  • 2012: Награди AARP (Филми за пораснали) за най-добър поддържащ актьор („Предел на риска“)
  • 2012: Награда на Асоциацията на филмовите критици от Охайо за на-добър актьорски състав („Предел на риска“), споделена
  • 2013: Награда Behind the Voice на озвучителните актьори за най-добро мъжко вокално изпълнение в телевизионен сериал в гостуваща роля („Семейство Симпсън“)
  • 2014: Награда на Гилдията на киноактьорите за най-добър актьор в телевизионен филм или минисериал („Кухата корона“)
  • 2020: „Еми“ за изключителен актьор в сериал с край или филм („Стражи“)
  • 2020: Онлайн филмова и телевизионна асоциация за най-добър актьор в кино или сериал с край („Стражи“)

Участия[редактиране | редактиране на кода]

Игрални и телевизионни филми
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор филмов жанр бележки
1980 Нижинский Nijinski Михаил Фикин Хърбърт Рос биографичен, драма
1981 Грешницата от Лайм Риджис (Жената на френския лейтенант) The French Lieutenant's Woman Чарлс Хенри Смитсън и Майк Карел Рейш драма
1982 Moonligtning Новак Йежи Сколимовски драма
1983 Betrayal Джери Дейвид Джоунс драма, трилър
Куклата на капитана The Captain's Doll Капитан Алекс Хепуърт Клод Уотъм драма телевизионен филм
The Wild Duck Харолд Хенри Сафран драма
1984 Една любов на Суан Swann in Love Чарлс Суон Фолкер Шльондорф драма
1986 Мисията The Mission Отец Габриел Ролан Жофе драма, исторически Номинация за „Златен глобус“
1988 Смъртоносна връзка Dead Ringers Бевърли и Елиът Ментъл Дейвид Кронънбърг драма, ужаси
1989 The Dream мъж с монолог Норман Стоун късометражен
Danny the Champion of the World Уилям Смит Гевин Милър приключенски, драма тв филм
Смях в залата A Chorus of Disapproval Гай Джоунс Майкъл Уинър комедия, драма
Австралия Australia Едуард Пирсън Жан-Жак Адриен драма
1990 Обрат на съдбата Reversal of Fortune Клаус фон Бюлов Барбе Шрьодер драма, биографичен Награда „Златен глобус“ и „Оскар“
Larry King TNT Extra себе си Ян Рифкинсън биографичен тв филм
1991 The Beggar's Opera затворник Жири Менцел комедия, драма
Кафка Kafka Франц Кафка Стивън Содърбърг драма
1992 Вреда Damage Д-р Стивън Луи Мал драма
Мочурища Waterland Том Крик Стивън Гиленхаал драма
The Time Keeper/ From Time to Time Х. Дж. Уелс Джеф Блайт приключенски късометражен
1993 Мадам Бътерфлай M. Butterfly Рене Галимар Дейвид Кроненбърг драма, романс
Къщата на духовете The House of the Spirits Естебан Труеба Биле Аугуст
1995 Умирай трудно 3 Die Hard: With a Vengeance Саймън Грубър Джон Мактиърнън
1996 Открадната красота Stealing Beauty Алекс Бернардо Бертолучи драма
1997 Китайска кутия Chinese Box Джон Уейн Уанг драма, романс
Лолита Lolita Хъмбърт Хъмбърт Ейдриън Лайн драма, романс
Mirad Джука драма телевизионен филм
1998 Желязната маска The Man in the Iron Mask Арамис Рендал Уолъс екшън, приключенски
2000 Ohio Impromptu Четец и слушател Чарлз Стъридж късометражен
Longitude Рупърт Гоулд Чарлз Стъридж драма, исторически телевизионен филм
Подземия и дракони Dungeons and Dragons Профион Къртни Соломон фентъзи, приключенски
2001 Четвъртият ангел The Fourth Angel Джак Елгин Джон Ървин екшън, драма
2002 Callas Forever Лари Кели Франко Дзефирели биографичен, драма
Последният зов Last Call Ф. Скот Фитцджералд Хенри Бромъл биографичен, драма телевизионен филм
Машината на времето The Time Machine Юбер-Морлок Саймън Уелс приключенски, фантастика
И сега... Дами и Господа... And Now... Ladies and Gentlemen... Валентин Клод Льолуш криминален, драма
2004 Венецианският търговец The Merchant of Venice Антонио Майкъл Редфорд драма
Да бъдеш Джулия Being Julia Майкъл Гослин Ищван Сабо комедия, драма
Mathilde Полк. Де Петрис Нина Мимика драма
2005 Небесно царство Kingdom of Heaven Тиберий Ридли Скот приключенски, драма
Казанова Casanova Пучи Ласе Халстрьом приключенски, драма
2006 Инланд Емпайър Inland Empire Кингсли Стюарт Дейвид Линч драма, фентъзи
Ерагон Eragon Бром Стефен Фангмейер фентъзи, приключенски
The Secret Policemen Ball себе си Джулия Ноулс комедия тв филм
2008 Апалуза Appaloosa Рандал Браг Ед Харис криминален, екшън
2009 Розовата пантера 2 The Pink Panther 2 Алонсо Авеланеда Харалд Цварт екшън, приключение
Georgia O'Keeffe Алфред Щиглиц Боб Балабан биографичен, драма тв филм
2011 Предел на риска Margin Call Джон Тулд Дж. С. Чандър драма, трилър
2012 Думите The Words Старецът Браян Клъгман и Лий Стърнтал драма
2013 Нощен влак до Лисабон Night Train to Lisbon Реймънд Григориъс Били Огъст мистерия, романс
Прелестни създания Beautiful Creatures Мейкън Рейвънхуд Ричард Лагравенезе фентъзи, драма
2014 A.M.P.A.S. Tribute Film: Jean Claude Carriere себе си Мишел Охайон биографичен
2015 Небостъргач High-Rise Роял Бен Уитли драма, научна фантастика
Човекът, който познаваше безкрайността The Man Who Knew Infinity Г. Х. Харди Мат Браун биографичен, драма
2016 Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта Batman v Superman: Dawn of Justice Алфред Пениуърт Зак Снайдър научна фантастика, приключение
Кореспонденцията La corrispondenza Ед Ферум Джузепе Торнаторе драма, романс
Assassin's Creed Assassin's Creed Алан Рикин Джъстин Курцел екшън, научна фантастика
Надпревара Race Ейвъри Бръндидж Стивън Хопкинс биографичен, драма
Their Finest Военен министър Лоне Схерфиг комедия, драма
I Wish for You Дядо Стюарт Райдаут късометражен
2017 Лигата на справедливостта Justice League Алфред Пениуърт Зак Снайдър екшън, фентъзи, приключенски
2018 Червената лястовица Red Sparrow Валдимир Корчной Франсис Лорънс екшън, драма, трилър
Better Start Running Гарисън Брет Саймън екшън, комедия и изпълнителен продуцент
An Actor Prepares Атикъс Смит Стив Кларк комедия
2020 Любов, сватби и други бедствия Love, Weddings & Other Disasters Лоурънс Филипс Денис Дюгън комедия, романс
2021 Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдър Zack Snyder's Justice League Алфред Пениуърт Зак Снайдър екшън, фентъзи, приключенски реж. версия
Munich: The Edge of War Невил Чембърлейн Крисчън Швочов драма тв филм
Домът на Гучи House of Gucci Родолфо Гучи Ридли Скот драма
2023 Cello Франческо Дарън Лин Баусман ужаси
Светкавицата The Flash Алфред Пениуърт Анди Мускиети екшън, фантастика
2024 The Beekeeper Уолъс Уестуайлд Дейвид Айър екшън
Frankel Хенри Сесил Рон Скалпело биографичен
Телевизионни сериали
година заглавие оригинално заглавие епизод роля режисьор филмов жанр бележки
1971 The Rivals of Sherlock Holmes The Case of the Mirror of Portugal племенник Майк Варди криминален, драма
1974 Notorious Woman Trial

Conflict

Ференц Лист драма
The Pallisers 6 епизода Франк Тригиър драма, романс
1975 Churchill's People Liberty Tree Самюел Рос драма, исторически
1977 Love for Lydia 8 епизода Алекс Сандърсън драма, романс
1978 BBC2 Play of the Week Langrishe Go Down Ото Бек драма
1979 BBC Play of the Month The Voysey Inheritance Едуард Войси драма
1981 Завръщане в Брайдсхед Brideshead Revisited 11 епизода Чарлз Райдър екип драма, романс Номинация за „Златен глобус“ и за „Еми“
1984 Carnival of the Animals себе си Паул Лустих Дункел музикален късометражен
1992 Performance Tales from Hollywood Одон Фон Хорват драма
1995 Comic Relief „Oliver 2: Let's twist Again“ Г-н Детеубиец Джеф Магнолис, Робърт Бърнет и др. комедия TV Special
2003 Harry Potter and the Secret Chamberpot of Azerbaijan Сивиръс Снейп
2005 Елизабет I Elizabeth I еп.1.1 и еп. 1.2. Лорд Дъдли/ граф Истър Том Хупър биографичен, драма, исторически Награда „Еми“ за най-добър поддържащ актьор
Награда „Златен глобус“ за най-добър поддържащ актьор в тв сериал
2006 American Chopper: The Series Eragon Bike 2 себе си
2008 Цветът на магията The Colour of Magic част 1: The Colour of Magic

част 2: The Light Fantastic (2008)

Патриций приключенски, комедия
2010 Закон и ред: Специални разследвания Law & Order: Special Victims Unit Totem

Mask

Д-р Кептън Джексън криминален
2011 и 2013 Династията на Борджиите The Borgias 29 епизода Папа Александър VІ / Родриго Борджия Ед Харис драма, исторически Номинация за „Златен глобус“ за най-добър актьор в тв сериал
2011 Behind the Scenes with Melissa Leo себе си минисериал
2012 Кухата корона The Hollow Crown Част 1 и част 2 Хенри VIII драма, исторически
2019 Пазителите Watchmen 8 епизода Ейдриън Вайд Деймън Линделоф екшън, драма
2022 The Pentaverate 6 епизода Майк Майърс комедия минисериал
The Count of Monte Cristo 1 епизод Абат Фария драма
Озвучаване
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор филмов жанр бележки
1982 Spaceship Earth разказвач в 3-тото издание (1994 – 2007) късометражен
1985 The Statue of Liberty себе си Кен Бърнс документален
1990 Гражданска война The Civil War (всички 9 епизода) различни документален минисериал
1992 Earth and the American Dream четец Бил Кутюрие документален
1994 Russia's Last Tsar разказвач Робърт Кенър документален тв филм
Цар лъв The Lion King Скар Роджър Алерс и Роб Минков анимационен
1995 In the Wild (в еп. Whales with Christopher Reeve) глас докуменатален тв сериал
1996 The Great War and the Shaping of the 20th Century (еп. Slaughter; War Without End и Mutiny) Зигфрид Сасуун документален тв минисериал
1999 Poseidon's Fury: Escape from the Lost City Посейдон Гари Годард приключение, фентъзи късометражен
Faeries Сменящия форма Гари Хърст анимация
2001 Het korte leven van Anne Frank разказвач Гети Нетен документален тв късометражен
2003 Kingdom of David: The Saga of the Israelites глас Карл Байкър и Мич Уилсън документален тв филм
2005 Predators at War разказвач Джеф Моралес докуменатален тв филм
2006 Eye of the Leopard разказвач Бевърли и Дерек Жубер документален тв филм
1984 екранен глас Браян Лардж драма, мюзикъл тв филм
2009 The Chronoscope себе си като разказвач Андрю Ледж приключенски късометражен
The Magic 7 Thraxx Роджър Холцберг анимация, приключенски тв филм
2010 Trappeurs de volcans разказвач в англ. версия Франсоа дьо Риберол и Бертран Лойе документален
Naissance d'une ile разказвач в англ. версия Бертран Лойе документален
The Majestic Plastic Bag разказвач Джеръми Конер екшън, комедия късометражен
2011 The Last Lions разказвач Дерек Жубер документален
Eco-Hollywood себе си като разказвач Брент Роски TV Special
Prohibition (еп. A Nation of Drunkards) четец документален тв минисериал
L'aventure humaine (еп. Volcans d'Islande, et demain?) разказвач биографичен тв сериал
2012 Семейство Симпсън The Simpons (еп. Moe Goes from Rags to Riches) Bar Rag Бон Андерсън и Майк Б. Андерсън анимационен, комедия тв сериал
2013 Big Cat Week (еп. Game of Lions) разказвач документален тв сериал
The Wind Gods разказвач Фриц Мичъл документален
Life on Fire: Wildlife on the Volcano's Edge (6 епизода) разказвач тв сериал
2014 Endless Corridor разказвач Александрас Брокас и Миндаугас Урбонавициус документален
2017 Sir Peter Hall Remembered себе си като разказвач Сали Норис документален тв филм
Birds Like Us Кондор Фарук Сабанович и Амела Кухара анимационен
2023 Once Upon a Studio Скар Дан Ейбрахам, Трент Кори късометражен анимационен
Музикални изпълнения
година ориригинално заглавие част от жанр
1984 “Carnival of the Animals“ Carnival of the Animals тв късометражен
„Put Down the Duckie“ Sesame Street, Special тв филм
1989 „All Through the Night“, „Let Us Take The Road“, „Tom Tinker's My True Love“, „Lumps of Pudding“ A Chorus of Disapproval комедия, драма
1990 „Put Down the Duckie“ (1986) Sing Yourself Silly! късометражно видео
1994 „Be Prepared“ (1994), „I've Got a Lovely Bunch of Coconuts“ (1944) The Lion King анимация
1996 „The Triumphant Beautiful Egg“ Storytime with the Stars видео
1997 „My Carmen“ Lolita филм
2010 „Be Prepared“ (1994) The Nostalgia Critic (еп. Top 11 Villain Songs) тв сериал
Документални филми
година оригинално заглавие роля режисьор бел.
1989 Danny and the Dirty Dog: The Making of 'Roald Dahl's Danny the Champion of the World' разказвач тв късометражен
1990 Giffoni Film Festival себе си Кьовари Тамас късометражен
1994 The Making of the 'Lion King' себе си Дан Брут късометражен
The Lion King: A Musical Journey with Eton John себе си Джон Джопсън тв филм
1995 A Night too Die For себе си тв късометражен
The First 100 Years: A Celebration of American Movies себе си Чъл Уоркман тв
On the Set of 'Lolita' себе си късометражно видео
1996 Ballando con Berolucci себе си Леонардо Чели тв късометражен
1998 The Making of 'The Man in the Iron Mask' себе си късометражно видео
2000 The Beatles revolution себе си Руди Бернар
2001 The Making of 'Dungeons and Dragons' себе си Джефри Шварц късометражно видео
2003 Check the Gate: Putting Beckett on Film себе си, четец и разказвач Пиърс Лихейн видео
Broadway: The Golden Age, by the Legends Who Were There себе си Рик Маккей видео
Hititler разказвач Толга Йормек късометражен
2005 Gelibolu разказвач Толга Йормек
Kingdom of Hope: The Making of 'Kingdom of Heaven' себе си Дейн Макмастър тв късометражен
Merchant of Venice': Shakespeare Through the Lens себе си Майкъл Джилис късометражно видео
RSC Meets USA: Working Shakespeare разказвач Том Тодоров видео
2006 Kingdom of Heaven': Interactive Production Grid себе си Чарлз де Лаурика видео
Relentless Enemy разказвач Бевърли и Дерек Жубер видео
TV's 50 Greatest Stars себе си Джон Пайпър и Сю Макмеон тв филм
The Outsider себе си Питър Джентиле късометражен
The Path to Redemption себе си Чарлз де Лаузирика видео
2007 Inside the Inheritance Trilogy: The Magic of 'Eragon' себе си видео
2008 Eden at the End of the World разказвач Дъг Бертран
2009 The Power of the Powerless разказвач Кори Тейлър
2010 Face Booth себе си Кейти Крауфорд
2011 Ray McAnally M'Athair себе си Браян Редин
2012 Trashed себе си Кандида Брейди
Another Way Home разказвач Майкъл Туоми
The Making of Henry IV Part 1 и Part 2 себе си късометражен
Seeds of Freedom себе си и Хенри VIII Джес Филимор
2013 Sahaya Going Beyond себе си Ендрю Лауер
Decoding Die Hard себе си Джефри Лърнър видео
Goodbye Gardanaland себе си Вики Томас тв филм
Muse on Fire себе си Дан Пул и Джилс Терера
2015 The Day Everest Shook себе си като разказвач Дик Бауър тв филм
2016 Batcave: Legacy of the Lair себе си късометражно видео
Batman: Austerity & Rage себе си късометражно видео
Dawn of the Justice League себе си Ерик Матис тв късометражен
2018 Broadway: Beyond the Golden Age себе си Рик Маккей
2019 The Prado Museum. A Collection of Wonders себе си като разказвач Валерия Паризи
Broadway: The Next Generation себе си Рик Маккей
That Others May Live себе си Гари 'Си-Джоу' Фу
Документални телевизионни сериали
година оригинално заглавие епизоди роля бел.
1981 On the Town 2.1 себе си
1991 Omnibus Shakespeare: A Year with the RSC себе си
Forty Minutes Autogeddon себе си като четец
Everyman The Dream
1995 Seekers of the Lost Treasure Thompson and the Well of Sacrifice; The Great Belzoni себе си като разказвач
1999 60 Minutes сегмент 2 от Don't Ask, Don't Tell/Rumpole of the Bailey/Agent Orange себе си и актьор
2000 Night of the Thousand Shows себе си TV Special
2002 Hyper Show еп. от 19 септември Майкъл Паркинсън
2003 Freedom: A History of the US Safe for Democracy; Liberty for All; Independence Лорд Грей, крал Джеймс I и Томас Пейн
2005 Jeremy Vine Meets... еп. 2.1 себе си
History vs. Hollywood Kingdom of Heaven себе си
2006 Who Do You Think You Are? Jeremy Irons себе си
2007 The Directors The Films of Adrian Lyne себе си
2008 The Story of the Costume Drama The Stars себе си
2010 Arena Harold Pinter: A Celebration различни
2012 Shakespeare Uncovered себе си
2013 Brisant еп. от 14 февруари себе си
2014 WEDU Arts Plus еп. 303 себе си
2015 Metropolis Paris; London; Rome; San Francisco; Manhattan себе си минисериал
2019 History of Emirates себе си като водещ минисериал
Пиеси и мюзикли
година заглавие заглавие на английски автор(и) роля място
1969 Зимна приказка The Winter's Tale Уилям Шекспир Флорицъл Бристъл Олд Вик
Сенна хрема Hay Fever Ноъл Кауърд Саймън
Какво видя икономът What the Butler Saw Джо Ортън Ник
Майор Барбара Major Barbara Джордж Бърнард Шоу
Слуга на двама господари A servant of Two Master Карло Голдони
Макбет Macbeth Уилям Шекспир
Момчето приятел The Boy Friend Санди Уилсън
1970 Както ви харесва As You Like It Уилям Шекспир
О, каква прекрасна война! Oh! What a Lovely War! Чарлз Чилтън Малък театър Бристъл
Училище за сплетни The School for Scandal Ричард Шеридан
1971/1973 Божие заклинание Godspell Джон Майкъл Тебелак и Стивън Шварц Йоан Кръстител и Юда Искариотски Раундхаус и Театър „Уиндам“ (Лондон)
1973 Записките на един луд The Diary of a Madman Николай Гогол Лудият Акт Ин (Лондон)
1974 Много шум за нищо Much Ado About Nothing Уилям Шекспир Дон Педро Театър „Янг Вик“ (Лондон)
Хранителят The Careataker Харълд Пинтер Мик
1975 Укротяване на опърничавата The Taming of the Shrew Уилям Шекспир Петрукио Раундхаус (Лондон)
1976 Див овес Wild Oats Джон О'Киф Хари Тъндър Театър „Олдуич“ (Лондон)
1977 Театър „Пикадили“ (Лондон)
1978 Задната колона The Rear Column Саймъ Грей Джеймисън Театър „Глобус“ (Лондон)
1984 Истинско нещо The Real Thing Том Стопард Хенри Ню Йорк
1986 Зимна приказка The Winter's Tale Уилям Шекспир крал Леонид Кралски Шекспиров театър (Стратфорд на Ейвън)
Скитникът The Rover Афра Бен Уилмор Театър „Суон“ (Стратфорд на Ейвън) и Театър „Мърмейд“ (Лондон)
1986 Ричард II Richard II Уилям Шекспир Ричард II Кралски Шекспиров театър
1987 Театър „Барбикан“ (Лондон)
2003 Малка нощна музика A Little Night Music Стивън Зондхайм Фредрик Егерман Ню Йорк
2005 Празнуване Celebration Харолд Пинтър Расъл Театър „Гейт“ (Дъблин) и Театър „Албъри“ (Лондон)
2006 Жарава Embers Кристофър Хемптън Хенрик Театър „Херцог на Йорк“ (Лондон)
2008 Никога не си бил толкова добре Never So Good Хауърд Брентън Харолд Макмилън Кралски национален театър (Лондон)
2009 Импресионизъм Impressionism Майкъл Джейкъбс Томас Бакъл Театър „Гералд Шьонфелд“ (Манхатън, Ню Йорк)
2013 Мистериозни пиеси The Mystery Plays средновековни Господ Катедрала на Глостър и Катедрала на Устър
2016 Дългият път на деня към нощта Long Day's Journey into Night Южин О'Нийл Джеймс Тайрон Бристъл Олд Вик
2018 Театър „Уиндам“ (Лондон), Музикална академия на Бруклин и Център „Аненберг“ (Бевърли Хилс, Калифорния)

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Jeremy Irons Awards // IMDb. Посетен на 24 февруари 2015. (на английски)
  2. ↑ Jeremy Irons // cbsnews.com. Посетен на 24 февруари 2015 г. (на английски)
  3. ↑ а б в Jeremy irons Trivia // Imdb.com. Посетен на 8 януари 2021.
  4. ↑ а б Jeremy Irons Biography (1948–) // Filmreference.com. Посетен на 14 June 2012.
  5. ↑ Nicholls, Mark. Lost Objects Of Desire: The Performances of Jeremy Irons. New York City, Berghahn Books, 2012. ISBN 978-0857454430.
  6. ↑ Green, Stanley. Encyclopaedia of the Musical Theatre. London, England, Cassell, 1976. ISBN 978-0396072218.
  7. ↑ Dempster, Sarah. The top 50 TV dramas of all time: 2 – 10 // The Guardian. London, 19 July 2015.
  8. ↑ Jeremy Irons SNL Season 16, Episode 16 // NBC, 19 July 2015. Посетен на 7 януари 2021.
  9. ↑ French and Saunders: Harry Potter and the Secret Chamberpot of Azerbaijan // .frenchandsaunders.com. 19 февруари 2003. Посетен на 7 юли 2021.
  10. ↑ Snape Part on Harry Potter Spoof (Comic Relief) – French and Saunders // YouTube. Посетен на 7.1.2021.
  11. ↑ Hoggard, Liz. Jeremy Irons: The fire in irons // The Independent. London, 30 September 2006. Посетен на 7 юли 2021.
  12. ↑ Lifetime to Paint Bio of Georgia O'Keeffe TV Guide. 6 November 2008. Посетен на 7 януари 2021 г.
  13. ↑ SVU Scoop: Oscar Winner Jeremy Irons to Guest-Star // TV Guide. Посетен на 7 юли 2021.
  14. ↑ Barsanti, Sam. Jeremy Irons Is Apparently Old Ozymandias In HBO's Watchmen // The A.V. Club. 8 November 2018. Посетен на 7 януари 2021.
  15. ↑ Kay, Jeremy. Margin Call is a fine crash movie, but no banker // The Guardian. London, 25 January 2011. Посетен на 7 юли 2021.
  16. ↑ Leo Hickman. Jeremy Irons talks trash for his new environmental documentary // The Guardian. 11 December 2012. Посетен на 7 януари 2021.
  17. ↑ Jesse Eisenberg and Jeremy Irons Join the Cast of Warner Bros. Pictures' Untitled Superman/Batman Film from Director Zack Snyder // Business Wire. Посетен на 7 януари 2021.
  18. ↑ Ford, Rebecca. Matthias Schoenaerts, Jeremy Irons Joining Jennifer Lawrence in 'Red Sparrow' (Exclusive) // The Hollywood Reporter. Посетен на 7 януари 2021.
  19. ↑ Dopo Lady Gaga, Jeremy Irons: il nuovo film sul delitto Gucci ha un cast stellare // Vanuty Fair Italia. 10 декември 2020. Посетен на 9 януари 2021.
  20. ↑ Trowbridge, Simon. The Company: A Biographical Dictionary of the Royal Shakespeare Company, Oxford: Editions Albert Creed (2010) ISBN 978-0-9559830-2-3
  21. ↑ Thaxter, John. The Stage review of Embers // The Stage. Посетен на 14 юни 2012.
  22. ↑ Mike Collett-White. The Stage / News / Irons to play Harold Macmillan in National debut // Reuters. 16 януари 2008. Посетен на 7 януари 2021.
  23. ↑ "Impressionism." The New York Times. Посетен на 8 април 2009 г.
  24. ↑ Broadway’s ‘Impressionism’ to Close // nytimes.com. 26 april 2009. Посетен на 7 ènuari 2021.
  25. ↑ Jeremy Irons Reads TS Eliot. BBC. Посетен 7 януари 2021 г.
  26. ↑ Jeremy Irons and Tilda Swinton among stars to lend voices to Coleridge poem // Belfast Telegraph. 17 април 2020. Посетен на 7 януари 2021.
  27. ↑ Zibart, Eve, Hoekstra, David. Unofficial Guide to Walt Disney World For Grown-Ups. John Wiley & Sons, 2009.
  28. ↑ "Studio Tram Tour: Behind the Magic". Disneyland Paris. Посетен на 7 юли 2021 г.
  29. ↑ The Royal Theatrical Fund – Helping and Supporting Theatrical Artists, Stage Actors, Television Actors, Film Actors and associated professions // Trtf.com. Архивиран от оригинала на 2010-12-17. Посетен на 22 февруари 2011.
  30. ↑ Westminster Abbey Audio Guide Архив на оригинала от 2015-09-06 в Wayback Machine.. westminster-abbey.org. Посетен на 26 юни 2015.
  31. ↑ Eye of the Leopard в Internet Movie Database
  32. ↑ The Last Lions // MyMovies.it. Посетен на 7 януари 2021.
  33. ↑ а б Formula 'secret of perfect voice' // BBC News. 30 май 2008. Посетен на 7 януари 2021.
  34. ↑ Wood, Mikael. The Moody Blues open the season – and flirt with self-parody – at the Hollywood Bowl // Los Angeles Times. 18 June 2017. Посетен на 7 юли 2021.
  35. ↑ Billboard 22 June 1985. p. 1. Billboard. Посетен на 7 януари 2021 г.
  36. ↑ Last Night of the Proms 1999. BBC. Посетен 7 юли 2021 г.
  37. ↑ Unexpected Dreams – Songs From the Stars. AllMusic. Посетен 7 юли 2021 г.
  38. ↑ Touchstone – Wintercoast 2009 // touchstonemusic.co.uk. Архивиран от оригинала на 2009-03-22. Посетен на 2021-01-07.
  39. ↑ Jeremy Irons in Limerick for Kilcoe Castle Presentation // Посетен на 7 януари 2021.
  40. ↑ Kilcoe Castle – A Magnificent Reconstruction // 10 май 2020. Посетен на 7 януари 2021.
  41. ↑ WDYTYA? Series Three: Celebrity Gallery // BBC. Посетен на 7 януари 2021.
  42. ↑ Cheney, Alexandra. Jeremy Irons Calls Church 'No Longer Relevant Politically' – Speakeasy – WSJ // The Wall Street Journal. 14 april 2013. Посетен на 7 юли 2021.
  43. ↑ King of His Castles // 13 май 2005. Посетен на 7 януари 2021. I don't go to church much because I don't like belonging to a club, and I don't go to confession or anything like that, I don't believe in it. But I try to be aware of where I fail and I occasionally go to services. I would hate to be a person who didn't have a spiritual side because there's nothing to nourish you in life apart from retail therapy
  44. ↑ 'Luvvies' for Labour // BBC News. 30 август 1998. Посетен на 7 юли 2021.
  45. ↑ Elgot, Jessica. Celebrities sign statement of support for Caroline Lucas – but not the Greens // The Guardian. London, 24 април 2015. Посетен на 7 януари 2021.
  46. ↑ Adams, Guy. Irons to lead the field in battle against hunting ban // The Independent. London, 1 December 2004. Посетен на 7 януари 2021.
  47. ↑ Q&A // Посетен на 7 януари 2021.
  48. ↑ Wrench, Nigel. Why a Red Ribbon means Aids // BBC, 7 November 2003. Посетен на 7 януари 2021.
  49. ↑ а б "Jeremy Irons talks about the death penalty". Amnesty International UK. Посетен 7 януари 2021 г.
  50. ↑ Signez la pétition pour Roman Polanski ! // La Règle du jeu, 10 ноември 2009. Посетен на 7 януари 2021. (на френски)
  51. ↑ Jane Cassidy. Lobby Watch: The College of Medicine // British Medical Journal 343. 15 June 2011. DOI:10.1136/bmj.d3712. с. d3712. Посетен на 7 януари 2021.
  52. ↑ Victoria Ward. Jeremy Irons claims gay marriage laws could lead to a father marrying his son // The Daily Telegraph. 4 април 2013. Посетен на 7 януари 2021.
  53. ↑ Jeremy Irons clarifies gay marriage comments // 3 News NZ. 8 April 2013. Архивиран от оригинала. Посетен на 25 September 2013.
  54. ↑ Jeremy Irons: I wish I'd buttoned my lip // BBC News. 16 април 2013. Посетен на 7 януари 2021.
  55. ↑ Couch, Aaron. Jeremy Irons Backtracks on Gay Marriage Comments // The Hollywood Reporter. 20 април 2013. Посетен на 7 януари 2021.
  56. ↑ Shoard, Catherine. Jeremy Irons: 'I have the natural tendency of a benign dictator' // The Guardian. 24 март 2016. Посетен на 7 януари 2021.
  57. ↑ Evidence for Development – Jeremy Irons // evidencefordevelopment.org. Посетен на 7 януари 2021.
  58. ↑ Jeremy Irons supports Evidence for Development // YouTube. Посетен на 7 януари 2021.
  59. ↑ Golden Plate Awardees of the American Academy of Achievement // www.achievement.org. American Academy of Achievement. Посетен на 7 януари 2021.
  60. ↑ 2009 Summit Highlights Photo: Awards Council member Jeremy Irons helps feed a toddler on the visit to Baphumelele School and Children's Home in South Africa. // American Academy of Achievement. Посетен на 7 януари 2021.
  61. ↑ Sign the petition to end hunger now // YouTube. Посетен на 7 януари 2021.
  62. ↑ 1billionhungry.org // Посетен на 7 януари 2021.
  63. ↑ Jeremy Irons takes on UN world food ambassador role // BBC, 12 July 2015. Посетен на 7 януари 2021.
  64. ↑ Sahaya Going Beyond // sahayagoingbeyond.org. Посетен на 7 януари 2021.
  65. ↑ No Cold Homes // Посетен на 7 януари 2021.
  66. ↑ "About us: Our campaign. Jeremy Irons". Turn2us.org. Посетен 7 януари 2021 г.
  67. ↑ de beste bron van informatie over chiltern shakespeare. Deze website is te koop! // chiltern-shakespeare.org. Архивиран от оригинала на 2011-07-25. Посетен на 22 февруари 2011.
  68. ↑ The Associated Studios website.
  69. ↑ Jeremy Irons honoured by UCD Law Society // University College Dublin. Dublin, 11 September 2008. Посетен на 7 януари 2021.
  70. ↑ Jeremy Irons at UCD // Dublin, YouTube. Посетен на 7 януари 2021.
  71. ↑ Oscar winning actor Jeremy Irons named Chancellor of Bath Spa University // Bathspa.ac.uk, 21 юли 2016. Посетен на 7 януари 2021.
  72. ↑ L'Homme au Masque de Fer making of – French tv // YouTube.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jeremy Irons в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джеръми_Айрънс&oldid=12154630“.