Марио Пузо
| Марио Пузо Mario Puzo | |
| американски писател | |
.jpg) | |
| Роден | Марио Джанлуиджи Пузо
15 октомври 1920 г.
|
|---|---|
| Починал |
Бей Шор, САЩ |
| Погребан | САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Нюйоркски университет |
| Работил | писател, сценарист, журналист |
| Литература | |
| Псевдоним | Марио Клери |
| Период | 1955 – 1999 |
| Жанрове | криминален роман |
| Тема | мафия |
| Дебютни творби | „Последната Коледа“ (1950, разказ) „Тъмната арена“ (1955, роман) |
| Известни творби | „Кръстникът“ |
| Повлиян | Оноре дьо Балзак |
| Семейство | |
| Съпруга | Ерика Пузо (1946 – 1978) |
| Деца | 5 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | mariopuzo.com |
| Марио Пузо в Общомедия | |
Марио Джанлуиджи Пузо (на английски: Mario Gianluigi Puzo) е американски писател от италиански произход, специализирал се в романи за мафията, създател на бестселърите „Кръстникът“ (1969) и „Сицилианецът“ (1987).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пузо е роден на 15 октомври 1920 г. в семейство на емигранти от Сицилия, живеещи в Хелс Кичън, Манхатън, Ню Йорк. Завършва „Сити Колидж“ в Ню Йорк. Постъпва в армията на САЩ по време на Втората световна война, като служи в Азия и Германия.
Сключва брак с германка, Ерика, с която имат 5 деца.[1] Когато Ерика умира от рак на гърдата на 58-годишна възраст през 1978 г. Медицинската сестра, която се е грижила за нея, Карол Джино, се превръща в спътница в живота на Пузо.[1][2]
През 1950 г. в American Vanguard е публикуван първият му разказ, „Последната Коледа“. През 1955 г. написва първата си книга „Тъмната арена“.[2]
През 1960 г. Брус Джей Фридман наема Пузо като помощник редактор в група мъжки пълп-списания със заглавия като Male и Men. Под псевдонима Марио Клери Пузо пише приключенски фичъри за Втората световна война за списание True Action.[3][4]
Най-известната му творба – Кръстникът, е издадена през 1969 г.
Кръстникът е екранизиран в трилогия, режисирана от Франсис Форд Копола, която излиза по екраните през 1972, 1974 и 1990 г.
Пузо помага в създаването на адаптирания сценарий на Копола, написва първия си филмов сценарий за Земетресението през 1974 година и отново партнира на Копола за сценария на „Кръстникът 2“. След това написва сценария за Супермен: Филмът (1978) и през за Супермен II (1980).
Умира от сърдечна недостатъчност на 2 юли 1999 г. в дома си в Лонг Айлънд, Ню Йорк.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- The Dark Arena (1955)
Тъмната арена, изд. „Петекстон“ (1993), прев. Максим Молхов - The Fortunate Pilgrim (1965)
Щастливият странник, изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (2013), прев. Александър Ванчев - The Runaway Summer of Davie Shaw (1966) – детска книга
- Six Graves to Munich (1967) – като Марио Клери
Шест гроба преди Мюнхен, изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (2009), прев. Владимир Зарков - Fools Die (1978)
Умират глупаците, изд. „Атлантис“ (1992), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (1998, 2014), прев. Веселин Лаптев - The Fourth K (1990)
Четвъртият K, изд.: ИК „Хемус“ (1991), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (1998, 2014), прев. - The Last Don (1996)
Последният дон, изд.: ИК „Обсидиан“, София (1996, 1997), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (2005), прев. Владимир Германов - The Family (2001) – завършена от Каръл Джино
Фамилията, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2001), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (2005, 2015), прев. Боян Дамянов[5]
Серия „Кръстникът“ (The Godfather)[редактиране | редактиране на кода]
- The Godfather (1969)
Кръстникът, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1981, 1990), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (1997), прев. Атанас Свиленов - The Sicilian (1984)
Сицилианецът, изд.: „Народна младеж“, София (1990), изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (1997), прев. Весела Прошкова - Omertà (2000)
Омерта, изд. ИК „Емас“, ИК „Глобус“ (2014), прев. Павел Талев
Документални[редактиране | редактиране на кода]
- The Godfather Papers and Other Confessions (1972)
- Inside Las Vegas (1977)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Paglia, Camille. It All Comes Back To Family // New York Times. May 8, 1997.
- ↑ а б Larry King Live on CNN (August 2, 1996). "Mario Puzo Interview" transcript. Посетен на 2 септември 2014 – via MarioPuzo.com.
- ↑ Two new exhibits at the Heckscher Museum of Art // theislandnow.com, August 12, 2019.
- ↑ Flamm, Matthew (June 2, 2002). "A Demimonde in Twilight", New York Times. Посетен на 15 март 2009.
- ↑ „Борджиите са първата мафиотска фамилия. Тяхната съдба описал Марио Пузо в романа на живота си“, в-к „Стандарт“, 19 октомври 2001.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Интервю от Фреш Еър – Аудио интервю на радио Фреш Еър, излъчено за първи път на 25 юли 1996
- Марио Пузо в Internet Movie Database
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Марио Пузо, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Официалната библиотека Марио Пузо
- Jules Siegel, Saying Goodbye to Mario Puzo („Сбогуване с Марио Пузо“. възпоменателно писмо за Марио Пузо, написано от приятеля му Джулс Сигъл след смъртта на Пузо) Архив на оригинала от 2020-02-24 в Wayback Machine.
- Филип Зуберски, Роди се бащата на „Кръстникът“, Brato.bg, 15 октомври 2015
- Васил Димитров, „Кръстникът“: Книга на месец октомври 2020 г., сайт на Читателския клуб на НБУ
- Произведения на Марио Пузо в
Моята библиотека - Читателски клуб на НБУ: Разговор за „Кръстникът“ от Марио Пузо в
|
